Истинско вълшебство е да стоиш сред поле от макове...
Да гледаш как вятъра гали пламтяшите им главици и нежно целува всяко листенце...
Да се вслушаш в шепота им и да се насладиш на аромата им...
Да гледаш как слънцето се къпе в червеното море и лъчите му пробягват от стръкче на стръкче...
А после...
После просто да затвориш очи и да си представиш, че и ти си мак... красиво, нежно, червено цвете, полегнало в шепите на вятъра...

Не е ли магия?!

магия е...

Да, магия е!

Докосването до природата е бажествено....Маковете са красиви, но те говорят, че хората ги няма ...Хубав ден!

Една разходка сред маково поле не е ли възможност да си спомним за тези, които не са вече между нас? Така ще си спомним какво сме изгубили, но и какво ни предстои...
Хубав ден и на теб!

в магията на момента. Харесвам маковете с тяхната непретенциозна красота.

И аз много ги обича, Като дете обожавах да тичам в поле, осеяно с макове... също като момичето на снимката...:)