Хей ти, зъзнещ на студа отвън.
Самотата те изяжда, остаряваш...
Можеш ли да ме усетиш?
Хей ти, насред черквата,
с треперещи крака и отмираща усмивка.
Можеш ли да ме усетиш?
Хей ти, не им помагай да погребат светлината.
Никога не се предавай без борба!

Хей ти, който си сам на този свят.
Седиш гол пред телефона.
Ще ме докоснеш ли?
Хей ти, с ухо долепено до стената.
Чакаш някой да извика името ти.
Ще ме докоснеш ли?
Хей ти, ще ми помогнеш ли да преместим камъка?
Отвори си душата, идвам си.

Но това бе просто илюзия.
Стената е твърде висока,
както виждаш.
Колкото и да се опитва,
той не успя да се освободи.
И червеите проядоха мозъка му.