Как потрепва твоето тяло под моето...
Как сладко настръхваш... слади...
Всеки досег е малка наслада...
А безсрамно шоколадът горчи...
Ти замлъкна...
Не дишаш, така ли?
Няма въздух за твоите устни...
Няма въздух, а само забрава...
Тъй ти действам - ми каза - нали?
Ще помогна... с целувка отдавам

своя дъх, своя дъх до зори...
Искаш още!...
О-o, продължавам...

... А навън отдавна вали...

Да докосвам желаеш до болка?
Тази болка във тебе крещи...
Аз те чувам,
не чувстваш ли само
моите устни, ръце и коси?...

Аз те любих,
а ти… подари ми мечти…

/Вили Димова/

Колко въздействащо.. Как само си играеш с думите
..тъжен край

Благодаря! Но защо мислиш, че края е тъжен? Мечтите са хубаво нещо, а тук те водят до оптимизъм - ще има и следващ път...

Поздрави!
Сякаш влязох в мечтата....