Най, най, не съществува.
Истината е винаги някъде по средата!

Така е - истната е по средата, а и за всеки тя е различна.
Така или иначе има ценности, които за всеки са важни, като добрата дума, топла прегръдка, ведра усмивка, окуражителен поглед, любов... :) и в даден момент от живота ни, те са НАЙ...
..............................................
Благодаря ти, Христо и... хубава вечер!

Сигурен съм, че във всичко има най, но според мен не е за предпочитане. Усилията трябва да са насочени към същността на нещата, а не техните крайности. Да си представиме един луд, един по-луд и един най-луд /Луднал/ примерно от любов. Лудия се радва на любовта каквато е, по-рудия се опитва да експериментира търсейки разнообразие и крайности, а лудналия - за него всичко и любовта и живота вече са една абстракция. Нагледно влюбеният може да се радва и страда в и на любовта си, лудо влюбения може да достигне психическо разстройство, а лудналият вече не подбира между живота и смъртта, било тя негова или пък чужда. В живота ни от цялата палитра има, но в поезията предимно се преследва най....

Е, затова и този пост звучи малко поетично. А и човек едва ли може да достигне съвършрнство, за да бъде най! Нищо не пречи, обаче, да се стремим към него, дори и да не го достигнем. То тогава ще преминем с желание през всички красиви моменти и ще оценим всяко усилие и всеки човек, помогнал ни безкористно.
Хареса ми сравнението с полуделият от любов.
......................................................................
А за мен най-хубавият момент в живота ми винаги ще е този, в който прегръщам дъщерите си... :)

а животът е толкова пъстър... от бялото... през всички
нюанси на цветното... до черното...

Колко истини са събрани ?

Може би не всички, за щото за всеки те са различни!