Днес,
повиках душата си и я попитах:
Кажи ми Душа, щастлива ли си?
Тя ме погледна учудено...
замига с дългите си клепки
и също попита:
А какво е щастието?
Замислих се ...
Казах - хайде да видим
какво има в тебе?
Погледнах...
Спомени, радости,
болки, любов...
Хайде да направим ревизия - казах.
Ще изхвърлим болките.
Пак ме погледна учудено.
Болките - не !!!
Те ме направиха такава
каквато съм днес...
Ако нямаше болките,
как щях да оценя
радостите,
как щях да разбирам приятелите,
как щях да знам какво е любов?
Замислих се...
Реших -
нека остане душата ми същата...


Елфи /bg.netlog.com/groups/toplina/forum/messageid=65817 /

Остави я,Вили,същата!!Има защо!!Поздрави за постинга!:)

Нямам никакво намерение да я променям. Мисля, че така си е най-добре!
Хубав ден ти желая! И ... благодаря! :)

Болките - не !!!
Те ме направиха такава
каквато съм днес...

Така е - това което виждаме в огледалото е смесица от радости и болки! Но болките са тези които ни правят силни.

Страхотно е! Поздравления :)

Поздрав и усмивки от мен..
Лека вечер.

С малко думи е казано всичко! Всеки пази в душата си и радост, и болка, и те са му еднакво скъпи, защото носят спомени. А те са, които ни учат как да живеем и ни тласкат все напред. В тази изповед откривам и своята.
Благодаря!

Благодаря! Щастлива вечер и на теб и усмивки през новия ден!

Болките нараняват душата, но пък разумът за нейна сметка се учи от това и добива жизнен опит. Цената не е малка. Ако можеше без болки, щеше да е по-добре...

Може би без болки живота ни щеше да е по-добър, но тогава как щяхме да познаеб радостта и щастието... И да - цената е висока, но така се учим на Живот.
Благодаря за коментара! :)

носещ много мъдрост.....

Така е! Им какво да научим от него!