Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
19.01.2011 00:01 -
Хуана де Ибарбуру
Богатство
За ръка ме вземи!Под дъжда да изтичаме,
без чадъри,без дрехи обувки и шапки,
да развеем коси и да тръпнен под ласките
на прохладните,свежи,забързани капки...
Нека гледат съседите! Волни сме,влюбени,
този дъжд е сега тъй прекрасен и весел,
нека бъдем щастливи с най-простите радости
като двойка врабчета,унесени в песен.
Виж,полето блести покрай пътя с акации,
край разкошната вила на онзи сеньор,
който- всичкото злато събрал на света-
пак не може да купи и грам от богатството
тъй огромно,с което дарил ни е бог:
да е млада и пламенна в нас любовта!
МИМОЛЕТНО БЕЗПОКОЙСТВО
< в превод на Ал.Муратов и Ат.Далчев >
Отхапвах ябълки, целувах твойте устни.
Прегръщах боровете черни и уханни.
Потапях длани неспокойни във потока.
Вървях в гората от хилядолетни кедри,
пролазила в ливадите като влечуго тежко,
и тичах весело по пътищата каменливи,
които бременната планина опасват...
Ще дойде ден, когато аз ще съм спокойна...
Не се гневи на мойто безпокойство, мили!
Не се сърди задето пея и се смея!
Ще дойде ден, когато аз ще съм спокойна
завинаги, завинаги, мой мили!
Ръцете скръстени, угаснали очите,
ушите глухи и устата няма,
и бързите нозе в почивка вечна
върху земята черна.
Ще се разбие на смеха ми чашата кристална
във цепнатИната на свитите ми устни.
Тогаз ще кажеш ти: - Върви! - Но аз не ще вървя.
Ще кажеш: - Пей! - Но аз не ще запея.
Ще си отивам мъничко по мъничко във мир и тишина
под черната земя,
дорде над мене ще се чува да бръмчи животът
като пчела опиянена.
О, остави ме сладостта да вкуся на мига,
нетраен, неспокоен!
О, нека на устата ми червената и гола роза
притиска твойте устни!
След туй под черната земя ще бъда само пепел...
За ръка ме вземи!Под дъжда да изтичаме,
без чадъри,без дрехи обувки и шапки,
да развеем коси и да тръпнен под ласките
на прохладните,свежи,забързани капки...
Нека гледат съседите! Волни сме,влюбени,
този дъжд е сега тъй прекрасен и весел,
нека бъдем щастливи с най-простите радости
като двойка врабчета,унесени в песен.
Виж,полето блести покрай пътя с акации,
край разкошната вила на онзи сеньор,
който- всичкото злато събрал на света-
пак не може да купи и грам от богатството
тъй огромно,с което дарил ни е бог:
да е млада и пламенна в нас любовта!
МИМОЛЕТНО БЕЗПОКОЙСТВО
< в превод на Ал.Муратов и Ат.Далчев >
Отхапвах ябълки, целувах твойте устни.
Прегръщах боровете черни и уханни.
Потапях длани неспокойни във потока.
Вървях в гората от хилядолетни кедри,
пролазила в ливадите като влечуго тежко,
и тичах весело по пътищата каменливи,
които бременната планина опасват...
Ще дойде ден, когато аз ще съм спокойна...
Не се гневи на мойто безпокойство, мили!
Не се сърди задето пея и се смея!
Ще дойде ден, когато аз ще съм спокойна
завинаги, завинаги, мой мили!
Ръцете скръстени, угаснали очите,
ушите глухи и устата няма,
и бързите нозе в почивка вечна
върху земята черна.
Ще се разбие на смеха ми чашата кристална
във цепнатИната на свитите ми устни.
Тогаз ще кажеш ти: - Върви! - Но аз не ще вървя.
Ще кажеш: - Пей! - Но аз не ще запея.
Ще си отивам мъничко по мъничко във мир и тишина
под черната земя,
дорде над мене ще се чува да бръмчи животът
като пчела опиянена.
О, остави ме сладостта да вкуся на мига,
нетраен, неспокоен!
О, нека на устата ми червената и гола роза
притиска твойте устни!
След туй под черната земя ще бъда само пепел...
Няма коментари