Осъзнаваме какво сме изгубили, едва когато вече го няма...
Не знам защо точно днес се сетих за един човек, когото много обичах и кохто вече не е до мен...



Ще остане спомена за красивата роза, която ми подари... и красивите нощи, прекарани в разговори...



Липсва ми...

"Така е...
но остава спомена за нещо красиво, истинско, желано, което си преживал... и то е оставило всоя красив отпечатък в сърцето и душата... това е... запази този спомен... имаш поне него... значи не всичко е изгубено..."
Това са твои думи,Вили - по една такава тема.По-точно,по-сърдечно и по-красиво аз не бих могъл да го кажа.

Имах нужда някой да ми ги каже и на мен тези думи...

Просто това е живота..Знам че от спомените още повече боли,защото връщаш лентата назад и виждаш красивите мигове и знаеш че няма да се повторят но какво да се прави .Това е нещото наречено ЖИВОТ..
Поздрави мила..

Благодаря ти, Ани!