След първата любов остава болката.
След втората - неизживяна младост.
След третата - това любов ли е?
Четвъртата е пищна като залез.



След първия приятел - вик и спазъм.
След втория - езикът е по-точен.
След третия приятел - виц, сарказъм,
четвъртият е реплика... и точка.


След първата ни вяра - просто нищо.
След втората - и нищото е нещо.
След третата сме вече на равнище,
четвъртата е празнично усещане.


След първата ни смърт - военна музика.
След втората - врата, ритник и пътни.
След третата сме малко нещо гузни,
от явното предимство на безсмъртните.


От първия живот не се оплакваме.
Вторият е малко нанагоре.
Третият е мъчното очакване
в четвъртия да бъдем хора.


Във първата война си новобранец.
Във втората - герой, или предател.
Третата война е просто рана.
Останалото е признателност.


Но винаги така е на война -
ще избереш едно от двете -
да те убива вечната вина,
или да възкръснеш в цвете.


Александър БУРМОВ

А защо мен след всяка любов ме боли? И най-много ме боли след последната!

Избери това, което не те убива, а това в което да повярваш!

МИСЛЯ, ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДДАВАШ НА БОЛКАТА, А ДА СЕ РАДВАШ, ЧЕ СИ ИЗЖИВЯЛ НЕЩО ВЕЛИКО, ЧЕ СИ ОБИЧАЛ ИСТИНСКИ, И ЧЕ СИ БИЛ ОБИЧАН.

Това съм избрала и аз за себе си. Вярвам, че мога да управлявам живота си, и че мога да дарявам любов.

като ми остане време отново ще се върна!:)
Поздрави!

Винаги си добре дошла! :)

и очевидно безсмъртието идва по-рано от останалите - още след третата смърт.

Рано или късно всеки се нуждае от признание.

Мъдрец! Ще си го запиша, ако позволиш?
Благодаря!

Стихотворението е невероятно и е хубаво повече хора да го прочетат и вникнат в думите на автора му. Радвам се, че ти хареса! Запишиси го и о сподели и с други.

"Това, което не ни убива, ни прави по-силни..."
Изстрадана - лично - мъдрост!
А признанието е необходимо, за да се продължи напред...
Чудесен постинг, ВилиДимова, поздравления от мен!
Спокойни и мъдри сънища ти желая!!!

Всеки ден живота ни подлага на изпитания и испеем ли да се справим, стремим се към нова цел и гледаме напред. Уроците му са затова - да се учим как да живеем с чиста съвест и горди.
..............................................
Благодаря!

и може да се помисли по-нататък: след седмия живот - какво остава, освен да се опитаме да съхраним за другите живота...

Чудесно предложение - да правим така, че с постъпките си да запазим доброто, а чрез него ще съхраним и живота...

Първо, второ, трето...
След всяко научаваме по нещо и все не сме донаучили и да трябва да продължаваме и продължаваме. И да се радваме, че можем да вървим! :)))

:))) Да, нали животът е чудо, трябва да го приемем като такова и да се наслаждаваме на всичко, което ни предлага... да гребем с пълни шепи!