Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“.
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.
„На ти две лукчета, че нямам да ти върна.“
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип “ голям пипит“.
Да пушиш в самолет.
Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до “Домашни потреби“ за тиган, до “Плод-зелечук“ за чушки и домати, до “Млад техник“ за детски играчки, до “Битовия комбинат“ за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на ‘ловим бримки’.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.
Да познаваш мириса на „Кореком“.
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.
Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.
Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне – разменяте си телефоните и си звъните.
Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
Да ядеш луканка по празници.
Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е ‘Тук магазините са пълни!’, от което майка ти да умре от срам.
Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма – работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма – работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
Да си „дежурен“ до вратата на класната стая и да викаш „Клас стани! Клас мирно!“
Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.

и т.н.

Помня, помня много от тези изброените:))))))

Тогава... имаше някаква романтика в цялата тази суета... днешните Младежи няма да я усетят...

Поздрави, vilidimova!

Нещо помня,нещо не....Но помня също как завчера,минавайки малко по-рано от обичайното,пред трите бункера по пътя ми имаше по 1-2 души,търсещи в тях нещо,което очевидно не знаеха къде са загубили.Помня колко трудно ми беше преди 2-3 месеца да обясня на детето ми,изпращайки го на училище,че днес ще трябва да изяде баничката си с лимонада,защото стотинките,които му давам не стигат за мляко..И какви глупави деца сме били си спомням,че като се качеше в автобуса възрастен човек,ставахме,за да седне той..И за лишенията,на които сме били подложени си спомням,поради липсата на разните му там "фентазита"..Давам си сметка колко са ми липсвали Шамара,Кртпката Ивана,"Ооо.колко си прост" и т.н.

И аз помня повечето от тях, и когато днес ги прочетох, и започнах да разказвам спомените на дъщерите си... е, доста се посмяхме :)))

Права си, freyja! Затова и не пропускам възможност да им разказвам как сме живели тогава. А те много обичат да слушат и ... да ни се чудят. :)

Липсва ми единствено безгрижието на детството...

Да си залепиш носа на витрината на "Кореком" и да зяпаш шоколадите:)
Поздрави!

И как няма да се помнят такива неща, които са били ежедневието ни.

Да, Да... :)))

Да ми свирнат от балкона, за да се прибера за вечеря, а не защото е тъмно или страшно. Ех, какво хубаво детство сме имали... Спомени...

Така е. Чувствах се добре, може би защото съм била дете и родителите ми са били много грижовни.

всичко помня :))). Най-щастливите години.

Така е, защото детството е най-хубавото време от живота ни.

Благодаря, Вили! Върна ме назад във времето :) Поздрав за теб със следващите редове:

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обгърна
яхнал пръчка при тебе да се върна.

Ах в юмрук ръждив петак да скрия
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обгърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

Това бе целта, reporter! Да си спомним хубавите детски дни, прекарани в забавление и безгрижие с ценни за нас (тогава) предмети, случки и приятели.
Благодаря за поздрава - незабравима детска песен!
..........................................................
Прекрасен празничен ден ти желая!

Прекрасни спомени!
И хубав ден от мен!

всички изброени неща има две, които са актуални и сега - бюлетина за нивото на река Дунав по Хоризонт и печенето на чушки с чушкопек на балкона. Всички останали са минало невъзвратимо, а за някои ще има да си мечтаем, но няма, няма да се върнат....

Било е....сега е друго. Което също ще стане "било е"....

Наистина пазя в сърцето си страхотни спомени!

всичко с времето си... :)

Времето си тече и не чака никого! Каквото и да правим, не сме в състояние да го спрем, нито да променим неговия ход...

Все пак успях да съм и пионерче :)
Особено любима ми беше бозата от 6 стотинки :)
Благодаря за хубавия "ретро" спомен!

A аз бях и комсомолче...:)
Бозата от 6 ст. пийвах с баничка от 13 ст. или вафла от 5ст.
Винаги с усмивка се връщам назад във спомените си... :)

но дали това ни прави по-щастливи?

Е, поне имаме хубави спомени. А по-щастливи ни правят децата ни.