Светлината нахлуваше през прозореца,
идваща направо от Слънцето, горе.
Малката ми стаичка се потопи в лъчите на Любовта!
В струйката светлина ясно видях прашинките,
които ти рядко забелязваш,
Безименни, 
създаващи Име за някой като мен...
Ще се опитам да кажа още малко :
Любовта продължи,
докато достигна отворена врата...
Тогава Любовта сама по себе си...
Любовта сама по себе си, си отиде.
Заети от слънчевата светлина
петънцата се рееха и танцуваха,
аз бях изпаднал с тях в безформено положение...
Ще се опитам да кажа още малко :
Любовта продължи,
докато достигна отворена врата...
Тогава Любовта сама по себе си...
Любовта сама по себе си, си отиде.
Тогава се върнах оттам, където бях.
Стаичката ми изглеждаше същата,
но нямаше нищо останало -
нито Безименните, нито Името...
Заети от слънчевата светлина
петънцата се рееха и танцуваха,
аз бях изпаднал с тях в безформено положение...
Ще се опитам да кажа още малко :
Любовта продължи,
докато достигна отворена врата...
Тогава Любовта сама по себе си...
Любовта сама по себе си, си отиде
Любовта сама по себе си, си отиде.