Някой смята, че може да прави каквото си иска,
понеже обича;
друг пък смята, че може да прави каквото си иска,
понеже сам той е обичан;
трети мисли, че трябва добре да внимава, защото обича;
а четвърти - че трябва добре да внимава, защото сам той е обичан.
Има хора – обичат, а то на омраза прилича;
има други – чиято любов е едно безразличие;
има трети – при тях любовта се превръща на обич накрая;
и четвърти – уж любят, а обич какво е - не знаят.
Любовта у един е подплашено зайче – изгаря
в светла клопка пред двата насочени гибелно фара;
а у друг любовта – на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче тъкмо този,когото обича.
Има обич – пилот, който хвърля
барутни товари над любимия град.
И оставя след нея – пожари.
Има обич – радар- сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар и те води, макар отдалече.
Има сляпа любов- тя поглъща, каквото й падне;
като жалка амеба, тя е винаги гладна и жадна.
До безумна любов – пеперуда над пламъка вечен,
Има мъдра любов – зимен сън на проскубана мечка.
Някой себе си в другия търси- това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне
И тъй ще обича!

/Гьорг Шомйо /

Мъдри думи.
"Има обич – радар- сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар и те води, макар отдалече..."
Такава обич ти пожелавам!
Поздрави!

Обичам тази поезия...

Поздрави, Вили!:))) Харесах постинга ти!:))

Благодаря, priqtel12!
Пожелавам я и аз на теб!

Този стих е невероятен... толкова много мъдрост и истина...

Благодаря, erato7!

за всеки е различна....Мъдри стихове.

Така е... всеки обича по своему...