Каква цена би платил за смъртта си?
Една въздишка?
Една бетонна усмивка?
Една целувка в сянката на омраза?
Каква цена би платил?
Би ли изгорил всичко, целия свят, за да се почувстваш защитен?
Би ли имал смелостта да ме погледнеш в очите, за да усетиш пулса си или това те плаши повече?
Понякога нямаш ли нужда да повярваш във вярата си?
Как би могъл да станеш неуязвим, щом не искаш да ми подариш неуязвимостта си като своя слабост?
И все пак, каква цена би платил за смъртта си?
Не си решил още... Ще ти дам време с отредения ти миг съществуване.

/Златина Иванова/
otkrovenia.com/main.php

Само бих искал!
Да крещя!
Да обичам!
Да не забравям!
Да бъда такъв какъвто съм!
Нищо няма да платя!

На каква цена ли?
Ако някой посегне на това, което е най-ценно за мен!
И тогава, пито - платено!

Смъртта я получаваме безплатно. Плащаме си прескъпо за живота...

Ако знам, че ДОБРОТО у хората ще надделее над злобата и завистта, предавам се в ръцете на смъртта ВЕДНАГА.

цената на нашата гордост - страха
цената на болката - самия човек

и всичко това - няма как да продадеш,
защото не се търси...

Живота ни е цената...