Луна магьосница покани ме във своя плен,
покри главата ми със рой звезди,
душата ми поръси тя със звезден прах
и прати ме в страната на владетеля Морфей.

А той – вълшебник стар –
с един замах дари ми сън
и в негов плен душата ми политна –
отдадена на друга пламенна душа:
в камина стара пламъците заиграха,
а пред тях – две тела в едно се сляха,
танцуващи един-единствен танц,
изпълнен с много страст, завладени от екстаз...
Сребристи капки пот блестят по гърбовете,
пореден стон разрязва сластно тишината –
вплетени ръце,
очи в очи,
устни впити в устни жадно –
две тела, вплетени в едно,
танцуват вечен танц,
пленени от любов...

      

При такъв стих най-добре е да се помълчи, да се ослушаме и да му се радваме. Да се радваме на мига...

Дори и на сън, трябва да се насладим на всеки красив миг. Такива мигове правят живота ни неповторим и ценен!

Красив сън!:)))

Да, когато си влюбен, всичко е красиво...

Невероятно красив и чувствен стих Вили!!!
Ако позволиш, в най скоро време ще го слайдирам.

"очи в очи,
устни впити в устни жадно –
две тела, вплетени в едно,
танцуват вечен танц,
пленени от любов..."

Нико..й

Разбира се, Нико! Знаеш, че имаш моето позволение! Твоите слайдове са невероятно чувствени и подсилват по уникален начин всяка дума. Ще чакам слайда с нетърпение!