2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Имало едно време един голям мъж, който се оженил за жената на своите мечти. От любовта им се родила дъщеричка. Тя била слънчево и жизнерадостно дете и големият мъж много я обичал.
Когато била съвсем мъничка, той я вдигал високо, тананикал някаква мелодия, танцувал с нея из стаята и и повтарял:
— Обичам те, мое малко момиченце.
Момиченцето растяло, а големият мъж все го прегръщал и говорел:
— Обичам те, мое малко момиченце.
Момиченцето се цупело и казвало:
— Вече съм голяма.
Мъжът се усмихвал и казвал:
— Но за мен ти ще си останеш моето малко момиченце.
Момиченцето, което вече било голямо, напуснало дома си и тръгнало по света. То научавало все повече неща за себе си и за мъжа и разбрало, че той действително е голям и силен, защото сега вече можело истински да оцени качествата на характера му — една от неговите най-силни страни била способността да дава израз на любовта към близките си. Където и да отидело по света, мъжът се обаждал и казвал:
— Обичам те, мое малко момиченце.
Един ден малкото момиченце, което вече било голямо, получило съобщение по телефона, че големият мъж е тежко болен. Получил удар. Обяснили на момиченцето, че той страдал от афазия* и не само не можел да говори, но не били сигурни и дали разбирал онова, което му казват. Вече не можел да се усмихва, да ходи, да прегръща, да танцува и да казва на момиченцето, което вече било голямо, че го обича.
Когато момиченцето влязло в стаята и погледнало големия мъж, той му се сторил малък и слаб. Приближило се до леглото му, а той го погледнал, опитал се да каже нещо, но не успял.
Момиченцето направило единственото нещо, което му оставало. Седнало на леглото до големия мъж. От очите и на двамата потекли сълзи и то обгърнало с ръце немощните рамене на баща си.
Сложило глава на гърдите на баща си и в мислите му преминавали като насън отминалите дни. Спомнило си прекрасното време, което били прекарали заедно. Как винаги се чувствало защитено и обичано от големия мъж. Загубата, която трябвало да понесе, го натъжавала, никога повече нямало да чува думите му, пълни с любов и утеха.
И тогава, някъде дълбоко в гърдите на мъжа, то доловило ударите на сърцето му. Сърцето, в което съжителствали музиката и думите. То биело отчетливо, напук на болното тяло. И докато момиченцето стояло притихнало, чудото станало. То чуло онова, което му се искало да чуе.
Сърцето на бащата започнало да бие в такт с думите, които устните вече не можели да произнесат...
ОБИЧАМ ТЕ
ОБИЧАМ ТЕ
ОБИЧАМ ТЕ
*Афазия — загуба на говора. — Б. пр.
МОЕ МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ
МОЕ МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ
МОЕ МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ
Думи на утеха.
Пати Хансен
Беседи за корените на зеленчуците от Хун...
ЧУДЕСАТА НА СВЕТА И МЕСТАТА, КОИТО ЧОВЕК...